Алпи 2019 – част 13 – постигната цел и превъзходен десерт

Ден 14, 08.08.2019
Италия и Словения
455 км., 12 часа

Денят, в който постигнахме целта си и покорихме 50 алпийски прохода!

Започвам с изненада за четящите – няма да мрънкам за недоспиване! Ентусиазмът от предстоящото покоряване на 50-тия проход взе превес над обичайното ми сутрешно настроение и дори виждах красотата наоколо.

Относително чевръсто и адекватно се приготвихме и тръгнахме. Имахме среща с Митко в 10 часа на една бензиностанция, където пътищата ни се пресичат. Пристигнахме по-рано. Данчо реши да сипе гориво, макар резервоарът да беше почти пълен. Зад нас на колонката се беше наредил един нервак, който едва изчака Данчо да премести мотора и грабна пистолета да налива. Докато Данчо търси на кого да плати, защото предпочитаме да плащаме кеш, онзи вече беше заредил колата си, беше тръкнал картата и беше платил. Какви бяха последствията от прибързаността на този типаж? – По някаква причина колонката не беше стопирала след нашето зареждане, пичът беше сипал към нашата сметка, беше платил всичко и се беше изнесъл. Та така, денят започна с едни 10-15 евро подарък под формата на гориво. Ми, супер!

С тръпка се отправихме към прохода San Boldo, който е заветния номер 50 и с преминаването през който ще изпълним таргета си. Пътуването до там ни се видя много дълго, сигурно заради очакването.

И, алилуя, целта е достигната!

Е, малко късно видяхме табелата, та се пуснахме няколко серпентини надолу, след което се върнахме обратно. Позирахме за снимка с предварително подготвеното от мен листче с надпис „50“.

Поздравихме се за постижението, посмяхме се какви идиоти сме, купих стикер, изчаках около 20 минути един велосипедист да се изака (сериозен запек, баси), за да ида и аз, ама по малка нужда и тръгнахме.

Общо взето оттук нататък започва нашето прибиране към вкъщи. Излязохме от планината и изпътувахме супер много километри в жегата на равнината и с ограничения 50 км/ч. Беше адово. Стигнах до извода, че най-голямата ми мъка при пътуване е жегата. А Данчо, който е в пъти по-студенолюбив от мен, направо не го питам какво му е.

С такава радост се впихме отново в планините и с още по-възторжени възгласи посрещнахме лекия дъждец, който заваля, макар за кратко. А най-големият кеф беше когато отбихме в посока Словения по едно сладурско пътче, което вървеше покрай рекичка. Ледената вода на реката се отрази жестоко облекчаващо на болящото ме кутре на левия крак. Сутринта съм си обула чорапа по някакъв дебилен начин и направо ми разказа играта на пръстчето, докато го оправя. Но болката си остана и чак когато го топнах в студената вода, се облекчи.

Влязохме в Словения през Passo Predil и заизкачвахме Мангарт седло (Mangart Seddle). Е, те това беше най-големият страх, който съм брала през времето на пътуването ни. Пътят е мега тесен, урвите са мега дълбоки, изкачванията са мега стръмни. Направо баси шубето ме тресеше, особено когато се разминавахме с коли. Дори в един момент бях на ръба да стана набожна. Обаче е мега красиво! Уау! Малко преди върха ни налази мъгла, та страхът ми съвсем се прояви. Стана си зловещо та знае ли се. Бях готова да сляза пеша тия 8 километра до долу. За щастие спускането мина направо неусетно.

Отидохме до Bovec да заредим и да решим къде ще нощуваме, защото вече сериозно ни заваля, а искахме да минем днес и през Vršič Pass. Явно в момента е някакъв летен туристически сезон, защото имаше свободни само разни мега скъпи хотели наоколо. Момчетата се съсипаха от ровене в интернет и накрая букнаха хотел до Любляна. Това означаваше още доста път, ама няма да ни е за сефте да замръкваме по улиците. Тръгнахме.

И ето в този момент закичихме перлата в короната на пътешествието ни – Vršič Pass!

С тази липса на гласни букви се бъгам и въобще не мога да вдена как се произнася, но това няма никакво значение. Vršič Pass по план трябваше да е първия проход, с който да стартираме пътуването. Обаче лошото време тогава ни принуди да променим плановете и да го оставим за на връщане. И съм супер доволна, че стана така, защото той се оказа перфектният десерт за пътешествието, който остави превъзходен привкус от цялото преживяване. Толкова е красив! Ама, наистина, толкова е красив, че ми иде да му напиша поема, след което да се пронижа с кама в сърцето и да умра, прегърнала произволно блокче от паважа му. Просто няма какво повече да приказвам. Завършвам днешните писания с пейзажи от 52-рия и последен проход от нашето алпийско пътешествие, който е и моят тотален фаворит. И пия бира. Наздраве!

Проследете цялото пътуване:

<<< Част първа – началото + прохода Гросглокнер, Австрия

<<< Част втора – много дъжд в Швейцария

<<< Част трета – красоти без дъжд в Швейцария

<<< Част четвърта – Женева

<<< Част пета – Франция

<<< Част шеста – Френски Алпи

<<< Част седма – Довиждане, Франция!

<<< Част осма – ремонт в Италия и красоти в Швейцария

<<< Част девета – между Италия и Швейцария

<<< Част десета – Австрия и Италия. Култовият Стелвио

<<< Част 11 – Доломити

<<< Част 12 – още Доломити

Част 14 – пътят към вкъщи >>>

Част 15 – пътят към вкъщи 2. От Сараево, та до Созопол. >>>

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s