Алпи 2019 – част 10 – малко Австрия и много Италия

Ден 11, 04.08.2019
Италия – Австрия – Италия

Около 300 км, 12 часа с доста мързелуване

Дойде ред и на най-известния проход в Алпите – Стелвио (Passo dello Stelvio). Него всички го знаят, не само мотористите. Аз лично за първи път го чух от шефа ми преди години, още преди на Данчо да му прищрака да кара мотор и да пътешестваме на две колела.

Стелвио е известен освен като много красив, но и като много труден и даже опасен. Това се дължи на множеството остри серпентини. Слушала съм толкова легенди за паднали мотористи там, че имах една идея страх в себе си. Данчо, който е минавал през него още като зелен моторист, постоянно ме успокояваше да не се стЕгам, защото досега сме минали през много по-тегави проходи и въобще не му се притеснява на Стелвиото. Ама на мен си ми беше едно такова тръпкаво от шубе.

Е, Данчо се оказа прав. Минахме си го този уж толкова страшен проход съвсем нормално и спокойно. Да, аз не карам мотор и по никакъв начин не мога да твърдя, че разбирам от сложни завои, но си познавам Данчо и знам кога е напрегнат. Тук не беше.

Обаче легендите, за които бях слушала, ги видях с очите си. На един завой мотористът пред нас не удържа мотора, изпусна го и двамата с жена му паднаха и се изтъркаляха. Беше ужасно. Не се нараниха, но жената беше толкова уплашена, че докато ѝ помагах да стане и я питах сто пъти дали е добре, тя само гледаше с ококорени очи и не можеше дума да обели. Малко по- надолу застигнахме още двама, паднали в завой. Абе, явно не е проста работа Стелвио. Стигам до извода, че Данчо е надобрял много, щом с такава лекота го джитнахме с нашия лекотоварен танк.

Ето и няколко снимки от страхотията, наречена Passo dello Stelvio:

В средата на Стелвио е отбивката за Umbrail pass. Затова отбихме по него и после се върнахме. Umbrail е съвсем невпечатляващ проход. Ама му ту̀рихме чавка за идеята.

След Стелвио хванахме Passo Resia (Reschenpass), който преименувахме на Рейса пас, в заигравка с бъзиците от наши приятели, че се возим с градския транспорт. Този проход е направо скучен. Той ни заведе до една от най-големите красоти в пътуването ни – Passo Rombo.

Passo Rombo (Timmelsjoch) свързва Австрия и Италия. От австрийска страна не предлага нищо впечатляващо. В средата на изкачването му има мото музей. Също там е и пунктът за заплащне на такса за преминаване. Да, проходът е платен и струва 14 евро. Определено препоръчвам, ако някой повярва на твърденията ми, че проходът е жесток и тръгне да го минава, да се качи от италианска страна до пункта и да се върне обратно. Австрийската част наистина е скучна и в никакъв случай не заслужава 14 евро. Но италианската… Ах, италианската! Направо невероятна красота! Проходът се спуска рязко надолу (типично) между огромни планини и глетчери. Не мога да намеря думи, с които да го опиша най-правилно. В главата ми се въртят „мащабен“ и „внушителен“.

Опиянени от Rombo се насочихме към Passo Giovo (Jaufenpass). Той започна скучновато, обаче в един момент се отприщи и ни понесе над останалите върхове. Чудно беше!

Трябваше да минем и още един проход, обаче нещо сме се отплеснали и не сме казали на Минчето за него. Когато ни качи на магистралата за Болцано (Bolzano), леко се пооблещихме и а-ха да взема да я понапсувам, но Данчо се сети, че не е задал прохода. Размина ѝ се И този път.

В Болцано (абе, не съм сигурна, че се произнася така) се видяхме с едно другарче, което също миткосва из Доломитите и се уговорихме утре да опитаме да покараме заедно.

Букнахме хотел в последния момент и отидохме да ядем и спим. За пореден път останахме разочаровани от обслужването в хотела и храната в ресторанта. Не знам какво и защо се случва, ама мога роман да напиша за кофти обслужване и храна от това пътуване. Единици са местата, където сме се чувствали добре и не са се отнасяли с нас като с некви навлеци. Са, верно, че не сме най-‘убавите, ама не разбирам защо такова отношение… Европейско обслужване… дрън дрън.

Днес само малко ни валя. За следващите дни прогнозите са отчайващи. Данчо спомена нещо за прибиране. Не знам…

А пък понеже натрупалата се умора малко ни е поизпънала нервите и леко се поскарахме, тази нощ ще спя с букет на нощното шкафче, набран на много метри надморска височина 🙂

Проследете цялото пътуване:

<<< Част първа – началото + прохода Гросглокнер, Австрия

<<< Част втора – много дъжд в Швейцария

<<< Част трета – красоти без дъжд в Швейцария

<<< Част четвърта – Женева

<<< Част пета – Франция

<<< Част шеста – Френски Алпи

<<< Част седма – Довиждане, Франция!

<<< Част осма – ремонт в Италия и красоти в Швейцария

<<< Част девета – между Италия и Швейцария

Част 11 – Доломити >>>

Част 12 – още Доломити >>>

Част 13 – постигната цел и превъзходен десерт >>>

Част 14 – пътят към вкъщи >>>

Част 15 – пътят към вкъщи 2. От Сараево, та до Созопол. >>>

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s